Владика Серафим сам поръчал да му пишем
Трябва да виждаме братята си като ангели, а техните грехове - като заболявания, казвал светецът Измолваме застъпничеството на Софийския светител с молитвени писма до него
В София има едно свято място, където всеки ден отиват доста поклонници с религия и надежда да получат помощ от Господ за разнообразни душевни и телесни потребности. Това свято място е Руската черква, а медиаторът с Господ е светителят Серафим, до който хорат пишат молитвени писма.
На 26 февруари 2016 година в София по едно и също време от две поместни православни църкви - Българската и Руската, беше канонизиран свети Серафим, архиепископ Богучарски, наречен Софийски Чудотворец.
Светителят Серафим (Соболев), архиерей на Руската православна черква, близо 30 години е на служение в България, където и приключва земният му път - на 26 февруари 1950 година Погребан е в криптата под олтара на съветския храм-подворие " Св. Николай Чудотворец " в София. Популярен е измежду хората с това, че оказва помощ като му се напише писмо и се остави при саркофага му.
Роден е на 1 декември (по остарял стил) 1881 година в Рязан със светското име Николай Борисович Соболев. Учи в Рязанското духовно учебно заведение и Рязанската духовна семинария и през 1904 година постъпва в Санкт-Петербургската духовна академия. Там на 26 януари 1908 година приема монашеско пострижение от свещеник Сергий (Тихомиров) и получава името
Серафим в чест на преподобни Серафим Саровски. На 18 март същата година е ръкоположен за йеромонах.
През 1908 година става учител в богословското учебно заведение в Житомир, а по-късно е локален в духовните учебни заведения в Калуга, Кострома, Воронеж.
На 22 декември 1912 година е въздигнат в ранг архимандрит. На 1 октомври 1920 година, на празника Покров Богородичен, архимандрит Серафим е хиротонисан в ранг Лубенски епископ в катедралния храм на Симферопол.
На 14 ноември 1920 година с военния параход " Херсон ", дружно с коменданта на Севастопол - военачалник Николай Стогов, емигрира от Русия в Истанбул.
Преподава в Халкинската семинария в Турция.
На 19 май 1921 година идва в България и с решение на съветското Висше църковно ръководство зад граница е назначен за предстоятел на храма " Св. Николай Чудотворец " към съветското посолство в София, както и на съветския манастир " Св. Александър Невски " в Ямбол. На 31 август 1921 година оглавява съветските задгранични православни енории на българска територия с купата " свещеник Богучарски ", изначало под юрисдикцията на Руската православна черква зад граница (РПЦЗ), а по-късно, след 1946 година - под юрисдикцията на Московската патриаршия.
Серафим (Соболев) приема руско поданство през 1946 година, а в края на декември същата година държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики предава под негова власт някогашната Руска черква на посолството в София. Той оглавява съветските православни общини в България от 1921 до 1950 година Автор е на скъпи богословски писания и проповеди, както и на акатист на свети Йоан Рилски Чудотворец, който назовава " популярност и хубост на Българската черква ".
На 26 февруари 1950 година, празника Тържество на Православието, владиката приключва земния си път. Погребан е в криптата под олтара на съветския храм-подворие " Св. Николай Чудотворец " в София, където от кончината му до през днешния ден вярващи от всички възрасти и обществени кръгове насочат към него молебствия за помощ и свидетелстват за неговото чудотворство. Приживе Владика Серафим казвал: " Трябва да виждаме братята си като ангели, а техните грехове - като заболявания ". Вярвал, че един човек не става неприятен поради неприятните си дейности и по тази причина можел да елементарни на всички. " Най-главното е кротостта и смирението. Без тях телесните подвизи са нищо. За телесните подвизи, в които липсва примирение, Господ санкционира с блудна сласт, с цел да смири индивида. Без обич и примирение при физически героизъм човек може да се трансформира в бяс. Аз познавах един духовник, който толкоз постеше, че единствено носът му беше останал да стърчи, само че беше толкоз озлобен, че не можеше човек да се приближи до него ", разказвал на своите духовни рожби владиката.
Той бил благодетелен още от дете, както самичък споделил един път: " Когато бях още дете и се учех в духовното учебно заведение, заран, когато тръгвах за учебно заведение, моята майка ми даваше по две копейки за закуска. Едната от тях аз постоянно давах на една просякиня. Един път започнах да претърсвам в джобовете си, само че се оказа, че съм не запомнил парите си у дома. А просякинята седи и чака лепта. Тогава аз й споделих: " Прощавай, блага бабичко, нямам нищо ". Просякинята ме погледна, усмихна се и заплака. " Защо плачеш? - я попитах аз. Тя отговори: " Твоите положителни думи са за мене повече от всевъзможни пари. " Като приключил описа си, Дядо Владика добавил: " Много хора има по света, които в никакъв случай не са чували добра дума. "
Историите за хората, на които е помагал, са хиляди. В деня преди да почине споделил на една жена: " Когато си отида, пишете ми писма. Ако съм блажен с опцията да се срещна с Господ, ще се застъпя за вас и ще го помоля да ви помогне ".
Цар Николай II дарил камбаните на Руската черква
Руската черква, както е прочут храмът подворие " Св. Николай " в София, е учредена от княз Владимир Александрович (син на император Александър II), който идва в София със брачната половинка си херцогиня Мария Павловна и сина си княз Андрей Владимирович. На 30 август 1907 година те вземат участие в тържественото освещаване на паметника на Цар Освободител, забележителна творба на италианския ваятел Арнолд Зоки, а на 15 септември 1907 година се прави първа копка на черква на съветското посолство. В ъглите на бъдещата основа на постройката са инсталирани четири мраморни камъка, върху които със златни букви са гравирани буквите на княз Владимир Александрович, неговата брачна половинка, наследник и княз Борис, бъдещия цар на България. На церемонията участват и български публични лица, членове на Светия синод на Българската черква, престолонаследникът княз Борис. Чинът на освещаването в името на св. Николай е управляван от Софийския митрополит Партений.
Храмът се строи върху имот на Руското посолство в София поради потребностите на съветските емигранти от сходен храм, като първичната концепция е да бъде дребен параклис. Проектът за храма е на приетия занаятчия учен М.Т. Преображенски, създател на православни катедрали в Ница, Флоренция и на други места. Строителството се управлява от съветския проектант А. Н. Смирнов, който се е потвърдил преди този момент с построяването на храм-паметник " Рождество Христово " в Шипченския проход и катедралата " Св. Александър Невски " в София. Строителството на храма е приключено през 1911 г. В продължение на две години се работи по изписването на църквата от съветски художници под управлението на утвърдения занаятчия на църковната живопис В. Т. Перминов, професор във Варшавския политехнически институт.
На 5 юли 1912 година на яхтата " Щандарт " цар Николай II слага своята резолюция върху текста на закона за основаване на щат на православен храм към императорската съветска задача в София. Освещаването е на 24 ноември 1914 г. Постепенно храмът става център на многочислената съветска имиграция у нас. Камбаните са подаяние от съветския цар Николай II. Централният купол е висок 19 м. Петте дребни купола на църквата са позлатени през 1970 година, когато е сменена и остарялата отоплителна система и храмът е обвързван към градската топлофикация. Тогава предстоятел на храма е архимандрит Методий (Жерев). Той е отпред на Руската черква от 1957 до 1973 година, ръководи я най-дълго в съпоставяне в всички други предстоятели - цели 16 години, а по-късно е изпратен за свещеник на Рилската света обител.
В София има едно свято място, където всеки ден отиват доста поклонници с религия и надежда да получат помощ от Господ за разнообразни душевни и телесни потребности. Това свято място е Руската черква, а медиаторът с Господ е светителят Серафим, до който хорат пишат молитвени писма.
На 26 февруари 2016 година в София по едно и също време от две поместни православни църкви - Българската и Руската, беше канонизиран свети Серафим, архиепископ Богучарски, наречен Софийски Чудотворец.
Светителят Серафим (Соболев), архиерей на Руската православна черква, близо 30 години е на служение в България, където и приключва земният му път - на 26 февруари 1950 година Погребан е в криптата под олтара на съветския храм-подворие " Св. Николай Чудотворец " в София. Популярен е измежду хората с това, че оказва помощ като му се напише писмо и се остави при саркофага му.
Роден е на 1 декември (по остарял стил) 1881 година в Рязан със светското име Николай Борисович Соболев. Учи в Рязанското духовно учебно заведение и Рязанската духовна семинария и през 1904 година постъпва в Санкт-Петербургската духовна академия. Там на 26 януари 1908 година приема монашеско пострижение от свещеник Сергий (Тихомиров) и получава името
Серафим в чест на преподобни Серафим Саровски. На 18 март същата година е ръкоположен за йеромонах.
През 1908 година става учител в богословското учебно заведение в Житомир, а по-късно е локален в духовните учебни заведения в Калуга, Кострома, Воронеж.
На 22 декември 1912 година е въздигнат в ранг архимандрит. На 1 октомври 1920 година, на празника Покров Богородичен, архимандрит Серафим е хиротонисан в ранг Лубенски епископ в катедралния храм на Симферопол.
На 14 ноември 1920 година с военния параход " Херсон ", дружно с коменданта на Севастопол - военачалник Николай Стогов, емигрира от Русия в Истанбул.
Преподава в Халкинската семинария в Турция.
На 19 май 1921 година идва в България и с решение на съветското Висше църковно ръководство зад граница е назначен за предстоятел на храма " Св. Николай Чудотворец " към съветското посолство в София, както и на съветския манастир " Св. Александър Невски " в Ямбол. На 31 август 1921 година оглавява съветските задгранични православни енории на българска територия с купата " свещеник Богучарски ", изначало под юрисдикцията на Руската православна черква зад граница (РПЦЗ), а по-късно, след 1946 година - под юрисдикцията на Московската патриаршия.
Серафим (Соболев) приема руско поданство през 1946 година, а в края на декември същата година държавното управление на Съюз на съветските социалистически републики предава под негова власт някогашната Руска черква на посолството в София. Той оглавява съветските православни общини в България от 1921 до 1950 година Автор е на скъпи богословски писания и проповеди, както и на акатист на свети Йоан Рилски Чудотворец, който назовава " популярност и хубост на Българската черква ".
На 26 февруари 1950 година, празника Тържество на Православието, владиката приключва земния си път. Погребан е в криптата под олтара на съветския храм-подворие " Св. Николай Чудотворец " в София, където от кончината му до през днешния ден вярващи от всички възрасти и обществени кръгове насочат към него молебствия за помощ и свидетелстват за неговото чудотворство. Приживе Владика Серафим казвал: " Трябва да виждаме братята си като ангели, а техните грехове - като заболявания ". Вярвал, че един човек не става неприятен поради неприятните си дейности и по тази причина можел да елементарни на всички. " Най-главното е кротостта и смирението. Без тях телесните подвизи са нищо. За телесните подвизи, в които липсва примирение, Господ санкционира с блудна сласт, с цел да смири индивида. Без обич и примирение при физически героизъм човек може да се трансформира в бяс. Аз познавах един духовник, който толкоз постеше, че единствено носът му беше останал да стърчи, само че беше толкоз озлобен, че не можеше човек да се приближи до него ", разказвал на своите духовни рожби владиката.
Той бил благодетелен още от дете, както самичък споделил един път: " Когато бях още дете и се учех в духовното учебно заведение, заран, когато тръгвах за учебно заведение, моята майка ми даваше по две копейки за закуска. Едната от тях аз постоянно давах на една просякиня. Един път започнах да претърсвам в джобовете си, само че се оказа, че съм не запомнил парите си у дома. А просякинята седи и чака лепта. Тогава аз й споделих: " Прощавай, блага бабичко, нямам нищо ". Просякинята ме погледна, усмихна се и заплака. " Защо плачеш? - я попитах аз. Тя отговори: " Твоите положителни думи са за мене повече от всевъзможни пари. " Като приключил описа си, Дядо Владика добавил: " Много хора има по света, които в никакъв случай не са чували добра дума. "
Историите за хората, на които е помагал, са хиляди. В деня преди да почине споделил на една жена: " Когато си отида, пишете ми писма. Ако съм блажен с опцията да се срещна с Господ, ще се застъпя за вас и ще го помоля да ви помогне ".
Цар Николай II дарил камбаните на Руската черква
Руската черква, както е прочут храмът подворие " Св. Николай " в София, е учредена от княз Владимир Александрович (син на император Александър II), който идва в София със брачната половинка си херцогиня Мария Павловна и сина си княз Андрей Владимирович. На 30 август 1907 година те вземат участие в тържественото освещаване на паметника на Цар Освободител, забележителна творба на италианския ваятел Арнолд Зоки, а на 15 септември 1907 година се прави първа копка на черква на съветското посолство. В ъглите на бъдещата основа на постройката са инсталирани четири мраморни камъка, върху които със златни букви са гравирани буквите на княз Владимир Александрович, неговата брачна половинка, наследник и княз Борис, бъдещия цар на България. На церемонията участват и български публични лица, членове на Светия синод на Българската черква, престолонаследникът княз Борис. Чинът на освещаването в името на св. Николай е управляван от Софийския митрополит Партений. Храмът се строи върху имот на Руското посолство в София поради потребностите на съветските емигранти от сходен храм, като първичната концепция е да бъде дребен параклис. Проектът за храма е на приетия занаятчия учен М.Т. Преображенски, създател на православни катедрали в Ница, Флоренция и на други места. Строителството се управлява от съветския проектант А. Н. Смирнов, който се е потвърдил преди този момент с построяването на храм-паметник " Рождество Христово " в Шипченския проход и катедралата " Св. Александър Невски " в София. Строителството на храма е приключено през 1911 г. В продължение на две години се работи по изписването на църквата от съветски художници под управлението на утвърдения занаятчия на църковната живопис В. Т. Перминов, професор във Варшавския политехнически институт.
На 5 юли 1912 година на яхтата " Щандарт " цар Николай II слага своята резолюция върху текста на закона за основаване на щат на православен храм към императорската съветска задача в София. Освещаването е на 24 ноември 1914 г. Постепенно храмът става център на многочислената съветска имиграция у нас. Камбаните са подаяние от съветския цар Николай II. Централният купол е висок 19 м. Петте дребни купола на църквата са позлатени през 1970 година, когато е сменена и остарялата отоплителна система и храмът е обвързван към градската топлофикация. Тогава предстоятел на храма е архимандрит Методий (Жерев). Той е отпред на Руската черква от 1957 до 1973 година, ръководи я най-дълго в съпоставяне в всички други предстоятели - цели 16 години, а по-късно е изпратен за свещеник на Рилската света обител.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ